Oct 12, 2013, 4:20 PM
Прошка
Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение.
Подтиснах грубите вълнения.
Треперенето бе процес
на енергийния ми стрес.
Потърсих медена роса.
Изпуснах въздух със уста.
Отново аз се потопих
в досадния човешки риф.
Потупа ме по рамото приятел.
Засмя се и ми рече:
„Хей, Мечтател!
Повдигни глава.
Не си загубил устрем.
Полети с крила.”
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Оригинален и талантливо сътворен стих, с много мъдро и актуално послание! Поздрави и за мъдрия лирически, и за прекрасния поет!
-
Благодаря ти, Васко!
-
Много ми хареса! Поздрав за стиха!
-
Благодаря!
Какво друго ни остава освен летенето?
Дано да избегнем свободното падане.
Шегичка! -
Лети, Симеон, лети! И аз го правя често
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Весели празници!
И много искрена любов!