Прошка
Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение.
Подтиснах грубите вълнения.
Треперенето бе процес
на енергийния ми стрес.
Потърсих медена роса.
Изпуснах въздух със уста.
Отново аз се потопих
в досадния човешки риф.
Потупа ме по рамото приятел.
Засмя се и ми рече:
„Хей, Мечтател!
Повдигни глава.
Не си загубил устрем.
Полети с крила.”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
