9 окт. 2013 г., 21:33

Прошка 

  Поэзия
600 0 7

Прости ми, Господи! Прости, когато

наместо обич чаша студ подавам.

Нищожното, пред блясъка на злато,

до днес не се научих да познавам.

 

Прости ми пропиляните сезони,

в които не разбирах Твоя глас,

и думите от мене неотронени,

за липсата на огън и на страст.

 

Прости ми хладенеещите чувства

и погледа отместен от целта.

Душата ми изпразнена и пуста

жадуваше неземна топлина.

 

Прости ми, че небрежно закопавах

талантите, които Ти си дал.

Без време всичко ценно пропилявах.

Безценното разменях с шепа кал.

 

Прости ми! Коленичва ми сърцето.

Изгаря ме отвътре шепот плах.

С надежда вдигам поглед към небето.

В безкрая от копнежи Теб познах.

 

 

 

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??