Прошка
Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони,
в които не разбирах Твоя глас,
и думите от мене неотронени,
за липсата на огън и на страст.
Прости ми хладенеещите чувства
и погледа отместен от целта.
Душата ми изпразнена и пуста
жадуваше неземна топлина.
Прости ми, че небрежно закопавах
талантите, които Ти си дал.
Без време всичко ценно пропилявах.
Безценното разменях с шепа кал.
Прости ми! Коленичва ми сърцето.
Изгаря ме отвътре шепот плах.
С надежда вдигам поглед към небето.
В безкрая от копнежи Теб познах.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
