Извинявай за безсънните нощи.

Извинявай, че съм те карала да страдаш...

Извинявай, че не съм била до теб, когато си имал най-голяма нужда.

Извинявай за тези неща, който направих, и за тези, който предстои да направя...

Извинявай, че съм те карала да чакаш сам и самотен, обвзет от тревога.

Извинявай за онези дни, в който съм ти била ядосана, и за които аз самата няма да мога до си простя...

Извинявай, когато съм викала по теб, а ти дори не знаеше.

Извинявай за предателствата. Знам, те лесно не се преглъщат.

Извинявай, че днес помрачих деня ти за пореден път...

Извинявай, че не винаги казвах истината.

Извинявай, че се опитах да те отдалеча от мен,

стараех се да те отчуждя.

Извини ме, не е било умишлено...

Извини ме, искаше ми се да се бях променила...

Извини ме СЕГА или Никога!

Извини ме, приятелю, все още имаш моето рамо,

на което да подпреш глава и с голяма въздишка да кажеш - „сгреших”.

Аз ще бъда там, за да те оправдая...

За да поема тежестта на своите плещи.

Извини ме, искаше ми се да няма „Извини ме!”

Хората казват - перфектно приятелство няма - явно е така!

Искам да ти изкажа още хилияди извинения, но смятам, че те няма да помогнат повече

от едно „Обичам те”!

Извинявай докрай!

Никога не съм се нуждаела от приятел, както сега..!