28 сент. 2018 г., 00:38

Прошка

501 1 3

 ПРОШКА

 

Какво е ПРОШКА отче, ако знаеш,

какъв съвет ти би ми дал?

Ще простиш ли, ако някой се покае,

но пък преди  това те  е  предал?

 

-Да искаш чедо прошка, не е просто!

И не е толкоз просто да дадеш.

Какво си мислиш?-Аз сгреших

................и толкоз,

ще ти простят ръка кат` подадеш.

 

-Тя само с думи прошката не става,

а със сърце , очи в очи!

Тя- прошката, се иска и се дава,

когато искрено звучи.

 

Разбрах те отче, ха сполай ти!

Отивам със надежда този път,

каквото каза, всичко ще изпълня,

там сигурно ще ми простят.

 

Простете майко, татко! – Ето.....

пред  вас застанал съм, очи в очи.

Ръце протягам  към небето,

но..........  гробът тягостно мълчи.

 

Авт. Весо: 19.02.2018г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Стойчо, ама днескашните дами и господа като че ли са ампутирани от към вина. Въобще не им пука и прошката за тях е нещо непознато. Много лошо ги възпитаваме, ама пустата му "демокрация" ??? Благодаря и на теб Дари. Това.... "за нашата сметка" е абсолютно вярно, стига човек да може да "смята" Уютна вечер и на двама Ви !
  • Закъсняло разкаяние няма, то винаги е навреме, но последиците от грешките са само за наша сметка и никой не може да ни помогне в това. Хубаво стихотворение
  • Има и мълчалива прошка. Но сгрешилия не забравя...
    Поздравления за написаното от теб,Художнико!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...