28.09.2018 г., 0:38

Прошка

500 1 3

 ПРОШКА

 

Какво е ПРОШКА отче, ако знаеш,

какъв съвет ти би ми дал?

Ще простиш ли, ако някой се покае,

но пък преди  това те  е  предал?

 

-Да искаш чедо прошка, не е просто!

И не е толкоз просто да дадеш.

Какво си мислиш?-Аз сгреших

................и толкоз,

ще ти простят ръка кат` подадеш.

 

-Тя само с думи прошката не става,

а със сърце , очи в очи!

Тя- прошката, се иска и се дава,

когато искрено звучи.

 

Разбрах те отче, ха сполай ти!

Отивам със надежда този път,

каквото каза, всичко ще изпълня,

там сигурно ще ми простят.

 

Простете майко, татко! – Ето.....

пред  вас застанал съм, очи в очи.

Ръце протягам  към небето,

но..........  гробът тягостно мълчи.

 

Авт. Весо: 19.02.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Стойчо, ама днескашните дами и господа като че ли са ампутирани от към вина. Въобще не им пука и прошката за тях е нещо непознато. Много лошо ги възпитаваме, ама пустата му "демокрация" ??? Благодаря и на теб Дари. Това.... "за нашата сметка" е абсолютно вярно, стига човек да може да "смята" Уютна вечер и на двама Ви !
  • Закъсняло разкаяние няма, то винаги е навреме, но последиците от грешките са само за наша сметка и никой не може да ни помогне в това. Хубаво стихотворение
  • Има и мълчалива прошка. Но сгрешилия не забравя...
    Поздравления за написаното от теб,Художнико!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...