28.09.2018 г., 0:38

Прошка

497 1 3

 ПРОШКА

 

Какво е ПРОШКА отче, ако знаеш,

какъв съвет ти би ми дал?

Ще простиш ли, ако някой се покае,

но пък преди  това те  е  предал?

 

-Да искаш чедо прошка, не е просто!

И не е толкоз просто да дадеш.

Какво си мислиш?-Аз сгреших

................и толкоз,

ще ти простят ръка кат` подадеш.

 

-Тя само с думи прошката не става,

а със сърце , очи в очи!

Тя- прошката, се иска и се дава,

когато искрено звучи.

 

Разбрах те отче, ха сполай ти!

Отивам със надежда този път,

каквото каза, всичко ще изпълня,

там сигурно ще ми простят.

 

Простете майко, татко! – Ето.....

пред  вас застанал съм, очи в очи.

Ръце протягам  към небето,

но..........  гробът тягостно мълчи.

 

Авт. Весо: 19.02.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Стойчо, ама днескашните дами и господа като че ли са ампутирани от към вина. Въобще не им пука и прошката за тях е нещо непознато. Много лошо ги възпитаваме, ама пустата му "демокрация" ??? Благодаря и на теб Дари. Това.... "за нашата сметка" е абсолютно вярно, стига човек да може да "смята" Уютна вечер и на двама Ви !
  • Закъсняло разкаяние няма, то винаги е навреме, но последиците от грешките са само за наша сметка и никой не може да ни помогне в това. Хубаво стихотворение
  • Има и мълчалива прошка. Но сгрешилия не забравя...
    Поздравления за написаното от теб,Художнико!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...