28 sept 2018, 0:38

Прошка

  Poesía
499 1 3

 ПРОШКА

 

Какво е ПРОШКА отче, ако знаеш,

какъв съвет ти би ми дал?

Ще простиш ли, ако някой се покае,

но пък преди  това те  е  предал?

 

-Да искаш чедо прошка, не е просто!

И не е толкоз просто да дадеш.

Какво си мислиш?-Аз сгреших

................и толкоз,

ще ти простят ръка кат` подадеш.

 

-Тя само с думи прошката не става,

а със сърце , очи в очи!

Тя- прошката, се иска и се дава,

когато искрено звучи.

 

Разбрах те отче, ха сполай ти!

Отивам със надежда този път,

каквото каза, всичко ще изпълня,

там сигурно ще ми простят.

 

Простете майко, татко! – Ето.....

пред  вас застанал съм, очи в очи.

Ръце протягам  към небето,

но..........  гробът тягостно мълчи.

 

Авт. Весо: 19.02.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Стойчо, ама днескашните дами и господа като че ли са ампутирани от към вина. Въобще не им пука и прошката за тях е нещо непознато. Много лошо ги възпитаваме, ама пустата му "демокрация" ??? Благодаря и на теб Дари. Това.... "за нашата сметка" е абсолютно вярно, стига човек да може да "смята" Уютна вечер и на двама Ви !
  • Закъсняло разкаяние няма, то винаги е навреме, но последиците от грешките са само за наша сметка и никой не може да ни помогне в това. Хубаво стихотворение
  • Има и мълчалива прошка. Но сгрешилия не забравя...
    Поздравления за написаното от теб,Художнико!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...