Прошка

smile (Ана)
60 132

20 нояб. 2014 г., 18:10

Поэзия » Любовная

567 0 2

Обесих сърцето си, Господи!

На тази обич, от която

очите кървят,

и крилете ù уморено въздишат

под всичките камъни, хвърлени

от ръката на случайно спрял непознат

Тя разбива се в себе си

И превръща се в шепа останки

От спомени

Няма право за повече

Понякога тихо заплаква

И крие очите си

И се смее на своята глупост

Тази обич, Господи,

Я е писал онзи, който

Измисля сбогувания.

Тя си тръгва

Излишна,

Гола

И пуста

Мимолетно се свива

В сезоните

Докато превърже раните

Със своята лудост

После става...

Вдига глава

И се обръща за кратко назад

За да остави своята прошка

Във ваза на масата

Да прости,

Да му прости, че не е била обичана.