Прошка

Nov 20, 2014, 6:10 PM

Poetry » Love

693 0 2

Обесих сърцето си, Господи!
На тази обич, от която
очите кървят,
и крилете ù уморено въздишат
под всичките камъни, хвърлени
от ръката на случайно спрял непознат
Тя разбива се в себе си
И превръща се в шепа останки
От спомени
Няма право за повече
Понякога тихо заплаква
И крие очите си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прошка

Want to read more?

Random works