smile (Ана)
60 132
Nov 20, 2014, 6:10 PM

Прошка 

  Poetry » Love
565 0 2

Обесих сърцето си, Господи!

На тази обич, от която

очите кървят,

и крилете ù уморено въздишат

под всичките камъни, хвърлени

от ръката на случайно спрял непознат

 

Тя разбива се в себе си

И превръща се в шепа останки

От спомени

Няма право за повече

Понякога тихо заплаква

И крие очите си

И се смее на своята глупост

 

Тази обич, Господи,

Я е писал онзи, който

Измисля сбогувания.

Тя си тръгва

Излишна,

Гола

И пуста

Мимолетно се свива

В сезоните

Докато превърже раните

Със своята лудост

 

После става...

Вдига глава

И се обръща за кратко назад

За да остави своята прошка

Във ваза на масата

 

Да прости, 

Да му прости, че не е била обичана.

© Ана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??