smile (Ана)
60 132
20.11.2014 г., 18:10 ч.

Прошка 

  Поезия » Любовна
568 0 2

Обесих сърцето си, Господи!

На тази обич, от която

очите кървят,

и крилете ù уморено въздишат

под всичките камъни, хвърлени

от ръката на случайно спрял непознат

 

Тя разбива се в себе си

И превръща се в шепа останки

От спомени

Няма право за повече

Понякога тихо заплаква

И крие очите си

И се смее на своята глупост

 

Тази обич, Господи,

Я е писал онзи, който

Измисля сбогувания.

Тя си тръгва

Излишна,

Гола

И пуста

Мимолетно се свива

В сезоните

Докато превърже раните

Със своята лудост

 

После става...

Вдига глава

И се обръща за кратко назад

За да остави своята прошка

Във ваза на масата

 

Да прости, 

Да му прости, че не е била обичана.

© Ана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??