Прошка

21 мар. 2008 г., 12:32

Поэзия

593 0 2

Като дърво на две прекършено съм.

Като дърво без корени изсъхвам аз.

Стоя и те моля зя кой ли път

в мислите ми ти да ми простиш.

Нямам смеласт аз да те потърся,

да звънна аз на твоята врата,

но отново мъка тежка ме разяжда

и пак изпитвам аз вина.

Знам, нивга ти не би простил ми

за моята вина пред теб,

че в миг един думи лоши излязоха от моята уста.

Ах, как можах аз да ги изкажа!

Моля те, за кой ли път.

Прошка искам аз от теб.

Знам, гордостта ми е голяма.

Не бих се унижила отново и отново.

Но грях извърших аз пред теб

и този грях ме тъй разяжда.

В мислите ми си само ти едничък.

Исках аз да те забравя.

Но ето - на,

очи затварям

и ти отново си пред мен.

Отново твоята усмивка блага виждам.

ria (Гергана Иванова)

2008-03-21T13:23:04+02:00

Аз съм на принципа- щом съм обидила някого, значи наистина ми е дал повод. Не се ядосвай за лошите си думи. Нали затова е грешката, за да ни направи по- силни като поискаме прошка...
изречена (Мая Попова)

2008-03-21T12:32:35+02:00

старай се повече при постройката на стиха.