Като дърво на две прекършено съм.
Като дърво без корени изсъхвам аз.
Стоя и те моля зя кой ли път
в мислите ми ти да ми простиш.
Нямам смеласт аз да те потърся,
да звънна аз на твоята врата,
но отново мъка тежка ме разяжда
и пак изпитвам аз вина.
Знам, нивга ти не би простил ми
за моята вина пред теб,
че в миг един думи лоши излязоха от моята уста.
Ах, как можах аз да ги изкажа! ...