Прошка
Като дърво на две прекършено съм.
Като дърво без корени изсъхвам аз.
Стоя и те моля зя кой ли път
в мислите ми ти да ми простиш.
Нямам смеласт аз да те потърся,
да звънна аз на твоята врата,
но отново мъка тежка ме разяжда
и пак изпитвам аз вина.
Знам, нивга ти не би простил ми
за моята вина пред теб,
че в миг един думи лоши излязоха от моята уста.
Ах, как можах аз да ги изкажа!
Моля те, за кой ли път.
Прошка искам аз от теб.
Знам, гордостта ми е голяма.
Не бих се унижила отново и отново.
Но грях извърших аз пред теб
и този грях ме тъй разяжда.
В мислите ми си само ти едничък.
Исках аз да те забравя.
Но ето - на,
очи затварям
и ти отново си пред мен.
Отново твоята усмивка блага виждам.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
