Не бях виновна,
но сгреших.
Сгреших в това,
че се родих.
Майчице,
не ме вини,
че не се радвам
всички дни!
Гледам изгрева
на деня
и си мисля
дали
някой се радва сега?
Гледам залеза
на нощта
и отново се мисля:
Дали ще е спокойна
за мене нощта?
Прошка искам
аз сега !
Прости ми, слънце,
за моята вина!
Понякога не мога
да се радвам
на слънчевите лъчи,
понякога съм тъжна,
понякога съм уморена,
понякога съм заслепена
от твоята топлина!
Простете ми всички,
мои роднини,
мои приятели и
мои непознати добри!
Искам да ми простите
за моята вина,
за едни съм добра,
за други лоша,
но моля ви,
простете ми сега!
© Пенка Петрова Все права защищены