Прошка

Дали простен си Ти?..
Дали съм Аз простена?
За всички мисли и дела -
потъпкали душа сломена
с внезапни страхове, въпроси,
останали пристрастни, боси,
покрити с прах и самота.


Дали простен си Ти?..
Дали съм Аз простена?
За твойта дълга нощ, безкраен ден,
в които съвестта неоткровена
сломила истината е във мен.
Простен си вече Ти!
Простена съм и Аз!


Знам - такива ще останем!
Във тези страшни времена,
през много бури, вихри, урагани,
изправени от ярости, със рани,
над зеещите пропасти дори.
Знам - такива ще останем -
каквито трябва, може би!

Лъчиста