Прости ми.
Ревнувах те -
от воя на вятъра,
шепнещ твоето име, от
крилото на птицата майка, от
ангела бял в съня ти-детето.
Исках те.
Само за мен.
Крилото – ми счупено,
а ти си далече.
Моля небето -
молитва нечута
издира очите,
лудост са дните.
Арктическа зима. Прости ми.
© Василка Ябанджиева Все права защищены