7 окт. 2006 г., 20:48

Прощално 

  Поэзия
606 0 4

И макар да знам, че наближава
времето, когато ти ще си отидеш,
Аз не мога нищо да направя.
Нищо, за да сме щасливи

И макар да ме боли, когато
миговете сетни разпиляваш,
Времето назад ако се върне,
отново теб ще пожелая

Не! Пред теб не ще заплача,
ти това не заслужаваш.
Може би и ти в здрача
страдаш и безмълвно се надяваш.

И нека си простим за туй, че вчера,
водени от страстите себични,
Не веднъж дълбоко се ранявахме
Но... продължавахме да се обичаме.

© Десислава Панчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??