Oct 7, 2006, 8:48 PM

Прощално 

  Poetry
609 0 4

И макар да знам, че наближава
времето, когато ти ще си отидеш,
Аз не мога нищо да направя.
Нищо, за да сме щасливи

И макар да ме боли, когато
миговете сетни разпиляваш,
Времето назад ако се върне,
отново теб ще пожелая

Не! Пред теб не ще заплача,
ти това не заслужаваш.
Може би и ти в здрача
страдаш и безмълвно се надяваш.

И нека си простим за туй, че вчера,
водени от страстите себични,
Не веднъж дълбоко се ранявахме
Но... продължавахме да се обичаме.

© Десислава Панчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??