Прощално
И макар да знам, че наближава
времето, когато ти ще си отидеш,
Аз не мога нищо да направя.
Нищо, за да сме щасливи
И макар да ме боли, когато
миговете сетни разпиляваш,
Времето назад ако се върне,
отново теб ще пожелая
Не! Пред теб не ще заплача,
ти това не заслужаваш.
Може би и ти в здрача
страдаш и безмълвно се надяваш.
И нека си простим за туй, че вчера,
водени от страстите себични,
Не веднъж дълбоко се ранявахме
Но... продължавахме да се обичаме.
© Десислава Панчева All rights reserved.
