При последния танц на Слънцето и Луната си прошепнаха словата: Слънце: Аз не искам да съм твое огледало! Луната: Дори и сърцето ми да се е предало? Слънце: Аз не искам да съм твоята награда! Луната: Дори и душата ми ледено да е скована? Слънце: Аз не искам да съм твоите окови! Луната: Дори и змийският ми език да пръска отрови? Слънцето: Докога ще крадеш моята грехота? Луната: Когато те си разярен от самотата. Слънцето: Докога ще пълниш моята глава с излишна вина? Луната: Когато ти си пуст без любов. Слънцето: Докъде ще отведеш моите очи? Луната: Където ти си изгорил и последните лъчи. Слънцето: Докъде ще дебнеш моята съдба – пленница на гордостта? Луната: Където ти си бил преди вечността. Слънцето: Доколко ще тъгуваш за моята душа? Луната: Колкото ти си забравил своята мечта. Слънцето: Доколко ще браниш моята тишина от лошата тъга? Луната: Колкото ти си бил изолиран от света.