13 дек. 2006 г., 00:51

Прощално!

1.1K 0 0
При последния танц на Слънцето и Луната
си прошепнаха словата:

Слънце: Аз не искам да съм твое огледало!
Луната: Дори и сърцето ми да се е предало?
Слънце: Аз не искам да съм твоята награда!
Луната: Дори и душата ми ледено да е скована?
Слънце: Аз не искам да съм твоите окови!
Луната: Дори и змийският ми език да пръска отрови?


Слънцето: Докога ще крадеш моята грехота?
Луната: Когато те си разярен от самотата.
Слънцето: Докога ще пълниш моята глава с излишна вина?
Луната: Когато ти си пуст без любов.

Слънцето: Докъде ще отведеш моите очи?
Луната: Където ти си изгорил и последните лъчи.
Слънцето: Докъде ще дебнеш моята съдба – пленница на гордостта?
Луната: Където ти си бил преди вечността.

Слънцето: Доколко ще тъгуваш за моята душа?
Луната: Колкото ти си забравил своята мечта.
Слънцето: Доколко ще браниш моята тишина от лошата тъга?
Луната: Колкото ти си бил изолиран от света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...