Прощално
806
0
0
Поспри за момент. Искам само да зная
как по старому всичко мога да върна.
Искам пак да съм силна и да мечтая.
Позволи ми отново да те прегърна...
Погледни ме - по онзи, твоя си, начин
и нека блажено в тебе потъвам.
Няма значение дали ще се влачим,
или ще бързаме. Нали те сънувам,
а пътят ни в съня се събира
и един към друг с тебе вървим.
Още малко потрай, нали се съзира
краят, дето открай време следим.
Виж! Там в далечината някой чака.
Стои на релсите на първия перон.
Смрачава се и тъжно тръгва влака
с любовта в последния вагон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Илиева Все права защищены
