Aug 6, 2010, 1:57 PM

Прощално 

  Poetry » Love
570 0 0

Поспри за момент. Искам само да зная
как по старому всичко мога да върна.
Искам пак да съм силна и да мечтая.
Позволи ми отново да те прегърна...
Погледни ме - по онзи, твоя си, начин
и нека блажено в тебе потъвам.
Няма значение дали ще се влачим,
или ще бързаме. Нали те сънувам,
а пътят ни в съня се събира
и един към друг с тебе вървим.
Още малко потрай, нали се съзира
краят, дето открай време следим.

Виж! Там в далечината някой чака.
Стои на релсите на първия перон.
Смрачава се и тъжно тръгва влака
с любовта в последния вагон.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??