djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
12 июн. 2017 г., 01:15

Прощално 

  Поэзия
3037 21 32

                      Ти си ми ЖужУ-то, дето ме вади от мрака.

                                                          askme

 

Не можах да се справя, щурче,

и какво се обърка, не зная...

Този мрак за секунда те взе

и те прати далече в безкрая.

 

А почти бях успяла... Почти.

Малка крачица още и ей я –

светлината – във твойте очи,

виждах как се завръща и зрее.

 

Обещах... обещах ти, щурче,

да не пускам ръката ти първа,

но в деня, в който думички две

каза само, не знаех, че тръгваш.

 

Как дълбае вината сега...

А пък болката хапе и съска.

Настървена и хищна, и зла,

и сърцето без жал ми разкъсва.

 

Аз ще дойда, щурче, някой ден...

Ти ме чакай и място пази ми,

в онова, по-красиво небе,

всяка земна тъга победили.

 

 

© Жанет Велкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих!
  • Силно,тъжно, хубаво!
  • Тъжно, но много красиво!
  • Това е толкова трогателно.
  • Много силно и дълбоко, Жанет! Личат истинските чувства! Поздравления!
  • Много силно и ....тъжно...R.I.P
  • Щурчето е в теб... вие не сте се разделили! Ето, и аз чувам песента му, вплетена в неутешимата ти мъка... Жанет, прегръщам те силно с цялото си сърце... Продължи живота си без чувство за вина, моля те!!!
  • Невероятна си...Пишеш толкова прекрасно!
  • ...
  • Винаги съм обичал, когато изкуството (без значение дали кино, музика, литература) ме докосва и въздейства така, кара ме да го усетя със сърцето си и да го съпреживея. Сега обаче бих искал този трогателен стих да не съществуваше, да нямаше повод да го напишеш...
  • Вчера видях това стихотворение, Любима. Каквото и да искам да ти кажа, словата само ме душат...
  • Тук думите са излишни .....!!!
  • С Валентина. Респект!
  • *****
  • Без думи...!
  • Написано от добро сърце,както винаги!!!Дълго четях и препрочитах!!!
  • За съжаление,тук също, правя аналогия с едно отишло си мое щурче. Прекрасно се е получило.
  • !!!
  • Изваяно както винаги...Суперлативи!
  • Болиш!!!!
  • Стихото е перфектно откъм техника. За другото- ти си знаеш! Добре, че поне понякога болката ражда красоти, като това тук!
  • Силно те прегръщам, djudjii !
  • Много, много съжалявам за загубата ти... А стихотворението е прекрасно.
  • ❤
  • Надълбоко копаеш и къртиш, толкова силно изплакано.
  • Тъжно и много силно! Поздравления!
  • Много красиви стихове! Мили, трогателни, скръбни... Поздравления, Жанет!
  • Трогателен стих.🌷 Всички си носим вини... кой към партньор кой към родители, все мислим, че е трябвало още нещо до направим и кажем...но и то нямаше да стига.
  • Тежко, докосващо, искрено... Поздрави, Жанет!
  • Ех, момиче! Дълбаеш следи от чувства! Браво! Не следи! Дълбоки дири!
  • Много силно!!!!

    "Как дълбае вината сега...
    А пък болката хапе и съска.
    Настървена и хищна, и зла,
    и сърцето без жал ми разкъсва."
  • Ех, слънчице! Не си товари душичката с измислени вини. Всичко е предначертано, нищо не си могла да промениш. Никой не иска като си отиде, любимите му хора да си скапят живота от мъка по него. Той ще ти пази място, а дотогава живей! Живей!
    Понеже съм първа коментираща и да ти дам малко излишен акъл. Тежък стих, Джи! Ще млъкна вече! .R.I.P
Предложения
: ??:??