Прощално
Ти си ми ЖужУ-то, дето ме вади от мрака.
askme
Не можах да се справя, щурче,
и какво се обърка, не зная...
Този мрак за секунда те взе
и те прати далече в безкрая.
А почти бях успяла... Почти.
Малка крачица още и ей я –
светлината – във твойте очи,
виждах как се завръща и зрее.
Обещах... обещах ти, щурче,
да не пускам ръката ти първа,
но в деня, в който думички две
каза само, не знаех, че тръгваш.
Как дълбае вината сега...
А пък болката хапе и съска.
Настървена и хищна, и зла,
и сърцето без жал ми разкъсва.
Аз ще дойда, щурче, някой ден...
Ти ме чакай и място пази ми,
в онова, по-красиво небе,
всяка земна тъга победили.
© Жанет Велкова All rights reserved.
