16 янв. 2024 г., 10:33

Прощално

621 0 0

Имаме малко време на Земята,

що ни е дадено от Господ Бог!

Ще дойде ли нявга светлината,

или по принцип светът е жесток!?

 

Съществува ли въобще душата,

ще има ли изобщо някакъв рай,

или вечността е просто тъмнината

и ни чака нейде там страшен край!?

 

За какво ли въобще живеем,

сенки бледи сякаш сме ние

и за какво въобще да успеем,

като животът ще се затрие!?

 

Съдба ли е туй, що с нас ще става,

или нещо все пак зависи от нас!?

Нямаме за това пълна представа,

затуй се боим от смъртния си час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...