16.01.2024 г., 10:33

Прощално

614 0 0

Имаме малко време на Земята,

що ни е дадено от Господ Бог!

Ще дойде ли нявга светлината,

или по принцип светът е жесток!?

 

Съществува ли въобще душата,

ще има ли изобщо някакъв рай,

или вечността е просто тъмнината

и ни чака нейде там страшен край!?

 

За какво ли въобще живеем,

сенки бледи сякаш сме ние

и за какво въобще да успеем,

като животът ще се затрие!?

 

Съдба ли е туй, що с нас ще става,

или нещо все пак зависи от нас!?

Нямаме за това пълна представа,

затуй се боим от смъртния си час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...