Прощално към Поезията
редно е да започна с първото, което написах и харесах
Прощално към Поезията
Тръгвам,
където ми видят очите,
(от блясък за тебе са слепи).
В джоба на скитника цяла земята се сбира
и моли за прошка, нелепо.
Бяхме комбина
и скитахме, помниш ли?
Нови хора, трохи, автостопът,
бяхме комбина и сам аз съм съдник,
поиска да видиш Голгота.
Когато на кръста съзреш да изстива
в сплетни задушената моя искрица,
не я въскресявай.
На твойто небе, сред беззъбите хищници,
птица мен - няма да видиш.
Днес ако кажа, кой ще повярва,
че с тебе се любехме в длан на доносник,
ти се изплъзваше, (вече се знае),
а беше моливът изострен.
Когато те срещнах, недевствена беше,
на други се беше отдавала - хубаво!
Само че с пудра и белези, с грим или було -
двулична, превръщаш се в шанс за пираните.
Те загризали бяха и мене,
без преправа превързваше раните,
тъй не разбрах, суетна ли беше,
но сол в тях изсипа накрая - болеше!
Търсих те чиста и силна, без плесени.
Истина в упор исках да казвам,
а тя се изплъзна под ноктите някъде,
в семе за бурен превърната.
Тръгна си скитникът,
крехката диря, слива се вече
с отровните пари на нечие дишане,
виждам го нощем,
подрежда звездите,
а те от любов се усмихват.
Не зная какво е любов,
ако някой попита, кажи му го песенно.
Аз при него ще ида готов
своята сила да дам, за обичане.
Тръгна си скитникът, малко прегърбен,
вече разяждан от скрупул натрапчив
и слаб е, сакат, едноок,
а вие, Поети...
бъдете щастливи,
ще се моли за вас на своя си Бог.
Със сбрани ръце пред лицето,
стопява се с мерени крачки...
в милващата ви,
внезапно появила се мъгла,
а след миг, сълза не отронил,
ще стори на пепел следата безцветна
от стари сълзи.
Гледай, Поезийо,
виждаш ли скитника,
сгушил се милият в края на пейката,
спи и сънува свой свят на комета.
... Тихо... върви си,
а аз ще оставя до него
парите за връщане.
1988
***
... и нищо, че е пуберски сръдливо,
нещо в мен ми пречи да намествам,
минал през различни възрасти
със всяка искам да съм честен.
Преди да ни завържат възели,
нали били сме си за връзване,
а Той така нарежда пъзела,
че свободата е ментален капитал,
но и - съвкупност от условности.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Все права защищены
Интересен и хубав стих!
