7 апр. 2008 г., 01:14

Прощално на моята приятелка 

  Поэзия
5.0 / 1
1339 0 2
В камината бавно огън гори,
пари той две самотни души.
Изгаря в успеха пламък любов,
която тежи над сърцата до гроб.
На масата има бутилка ром,
мътна и опасна като нашия дом.
В стаята бягат детски крачета,
но майка, баща не сподавят утеха.
Няма го вече светлия, утрешен ден,
озарен с усмивката от някой спомен.
Защо болка и гняв има в детския стон,
породен от кошмара в онзи каньон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грациела Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »