Прощално на моята приятелка
В камината бавно огън гори,
пари той две самотни души.
Изгаря в успеха пламък любов,
която тежи над сърцата до гроб.
На масата има бутилка ром,
мътна и опасна като нашия дом.
В стаята бягат детски крачета,
но майка, баща не сподавят утеха.
Няма го вече светлия, утрешен ден,
озарен с усмивката от някой спомен.
Защо болка и гняв има в детския стон,
породен от кошмара в онзи каньон.
В онази нощ помня катастрофата страшна,
породи тя в мен ненавист ужасна...
Сподавих във себе си болка, сълзи,
за които не намерих време и дни.
Лицето на онзи, който ни удари
стои пред мен всеки миг и душата ми пари.
Той живота на моята приятелка отне,
а аз не го и проклинах поне...
Майко, татко, простете ми вие сега,
аз отмъщавам в този миг за нея... да...
Онзи негодник в затвора попадна,
но се измъкна от локвата кална.
Аз - майко, татко, вчера го видях,
гледах го и се суетях,
той я уби без грам милост,
но аз крия в себе си унилост.
Взеха ми я в онази призрачна нощ,
сякаш в нас нямаше никаква мощ...
Намали скорост, спази живот,
защото и децата са белег на пост.© Грациела All rights reserved.
