25 июл. 2009 г., 22:58

Прощално парти

1.7K 0 3

Тая вечер съм на частно парти -
табла, бира, ще има и карти.
Щедро вените с хероин ще даря,
червено вино ще смеся с кръвта,
на мозъка курвенски номер ще извъртя,
ще танцувам танц последен със смъртта.
Транквиланти с натурален сок,
да, по-късно имам аудиенция при Бог.
Дядо Коледа траурна песен ще пее,
синьо небе, няма вече слънце да грее.
Снежанка, джуджета и елени,
вчесани, във строй подредени,
с букети в муцунки и ръце,
изпращат ме, последни удари на моето сърце.
Луната с облачна премяна,
помахва ми тъжно засмяна,
звездите свенливо надничат,
брокатени одежди обличат,
за парти се готвят и те,
чувам я - Смъртта ме зове.
И ето, идва на моето парти краят!!!
Реч, рими със жестове вая.
Прощални думи последни.
Ангелски гласчета медни.
Костелива ръка, Тя ме придружава.
Чисто гол - Бог така повелява.
Няма сълзи, няма страх,
прекратявам всичко с един замах.
Тишина, настъпва пълен мрак,
в дъното светлина, провлачвам крак.
Свърши моето парти прощално.
Край на всичко! ИДЕАЛНООО!

-----------------------------

Из цикъл "Моя любов"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...