Прощално сбогом
Листо, нежно подхванато от есенния вятър,
бавно издига и извисява се над земята.
Сякаш като сцена от куклен театър,
да поеме своя път нагоре към небесата,
но да достигне до тях дали ще успее,
да постигне така искана мечтата -
там, горе слънцето да го огрее
и там, зад него да забрави суетата.
Безмълвно крещейки, без и един стон,
вгледало се в черното небе над него
за последно прощално сбогом,
отправя се с изгаснала надежда надолу.
Там да почива вечно върху черната земя,
без да достигне небето, стихва завинаги,
където го чакат неговите сестри и братя
и угасва неговия стремеж за свобода.
бавно издига и извисява се над земята.
Сякаш като сцена от куклен театър,
да поеме своя път нагоре към небесата,
но да достигне до тях дали ще успее,
да постигне така искана мечтата -
там, горе слънцето да го огрее
и там, зад него да забрави суетата.
Безмълвно крещейки, без и един стон,
вгледало се в черното небе над него
за последно прощално сбогом,
отправя се с изгаснала надежда надолу.
Там да почива вечно върху черната земя,
без да достигне небето, стихва завинаги,
където го чакат неговите сестри и братя
и угасва неговия стремеж за свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© РуМ Все права защищены
