Прощавам ти ...
Прощавам ти за всичките ножове,
безмилостно забити във гърба.
За прясно изгорените мостове,
пресекли мойте пътища в света.
Прощавам ти за подлите измами,
за майсторски втъканите лъжи.
За купищата сол в моите рани,
за ловко задушените мечти.
Прощавам ти, но няма да се върна,
усещам, още бие в мен сърце.
Тя, прошката ми нека те прегърне,
за да те стопли с двете си ръце.
Прощавам ти, дано и ти простиш си,
защото пред съдилището, сам
човек застава, за да се пречисти,
намери ли всеопрощаващ храм!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Поздрави!
