Прощавам ти ...
Прощавам ти за всичките ножове,
безмилостно забити във гърба.
За прясно изгорените мостове,
пресекли мойте пътища в света.
Прощавам ти за подлите измами,
за майсторски втъканите лъжи.
За купищата сол в моите рани,
за ловко задушените мечти.
Прощавам ти, но няма да се върна,
усещам, още бие в мен сърце.
Тя, прошката ми нека те прегърне,
за да те стопли с двете си ръце.
Прощавам ти, дано и ти простиш си,
защото пред съдилището, сам
човек застава, за да се пречисти,
намери ли всеопрощаващ храм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Поздрави!
