Прощавам ти
аз парченца от сърцето си събирам.
Спомням миговете ти със мен,
но при мен не те намирам...
Всичко свърши толкова отдавна.
Време е напред да продължа.
Спомен ми е, бяхме двама,
но нима аз още ти дължа?
Защото искам да си спомниш
кой кого накрая нарани!
Дано със нещо истинско да ме запомниш...
Прощавам ти! Дано простиш си ти!
29. 01. 08 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены