Можеше ли да те спася от звездите?
Твоята любов нарани моята душа.
Можеш ли да ми простиш, че опитах отново,
твоето мълчание ме нарака да затая дъх.
Времето минаваше покрай мен,
толкова силно се старах да те предпазя от света.
Но ти така искаше да си другаде, при други лица.
Ето ме тук, изоставен и мълчалив.
Ти се предаде, без борба и ме изостави,
аз се нуждаех само от твоя поглед.
Ти винаги ще си моя,
това ще е изписано на лицето ми.
Звездите сега светят за нас кристално ясно.
Все още усмивката ти ме топли през деня.
Явно ми е било съдба да те следвам,
да те пазя от твоите тъмни демони.
Толкова много те пазих от болките на живота.
Винаги ти давах свободата, която искаше.
Ето ме тук, мълчалив и сломен.
Винаги ще знам, ти ще си в сърцето ми.
Преди време не вярвах, но изоставен съм.
След време от пепелта ще възкрасна,
тогава ти ще плачеш, не аз!!!
Бъди щастлива, макар и без мен.