11.08.2009 г., 0:32

Прощавам ти

1.1K 0 1

Можеше ли да те спася от звездите?
Твоята любов нарани моята душа.
Можеш ли да ми простиш, че опитах отново,
твоето мълчание ме нарака да затая дъх.
Времето минаваше покрай мен,
толкова силно се старах да те предпазя от света.
Но ти така искаше да си другаде, при други лица.
Ето ме тук, изоставен и мълчалив.
Ти се предаде, без борба и ме изостави,
аз се нуждаех само от твоя поглед.
Ти винаги ще си моя,
това ще е изписано на лицето ми.
Звездите сега светят за нас кристално ясно.
Все още усмивката ти ме топли през деня.
Явно ми е било съдба да те следвам,
да те пазя от твоите тъмни демони.
Толкова много те пазих от болките на живота.
Винаги ти давах свободата, която искаше.
Ето ме тук, мълчалив и сломен.
Винаги ще знам, ти ще си в сърцето ми.
Преди време не вярвах, но изоставен съм.
След време от пепелта ще възкрасна,
тогава ти ще плачеш, не аз!!!
Бъди щастлива, макар и без мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато обичаш някого е най-добре да го пуснеш на свобода, а той ако те обича ще се върне и ще знаеш, че винаги си го имал, ако не значи е щастлив без теб и ти трябва да се радваш за него! Браво за творбата!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...