28 мар. 2007 г., 17:07

Прощаване

746 0 1
Тук съм аз във болничната стая.
Държа те за ръка и чакам, чакам.
Чакам, но не искам ТЯ да идва,
защото сама ще остана в нощта.
Ти ме гледаш с очи съкрушени,
няма я живината в гласа ти...
Не, недей се предава, любими - 
ТЯ е по-слаба от тебе, нали?!
Но... ти нямаш сили вече - 
унасяш се, заспиваш.
ТЯ чука на вратата...
Смъртта те намери...
На лов за тела бе тръгнала в нощта!
Сред всичките болнични стаи...
Твойта откри...
Не, няма да плача, любими - ще чакам!
Ще чакам и мене да вземе!
Да съм сама не желая! Обичам те, чакай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано не се е случило това което си написала.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...