28 мар. 2007 г., 17:07

Прощаване

749 0 1
Тук съм аз във болничната стая.
Държа те за ръка и чакам, чакам.
Чакам, но не искам ТЯ да идва,
защото сама ще остана в нощта.
Ти ме гледаш с очи съкрушени,
няма я живината в гласа ти...
Не, недей се предава, любими - 
ТЯ е по-слаба от тебе, нали?!
Но... ти нямаш сили вече - 
унасяш се, заспиваш.
ТЯ чука на вратата...
Смъртта те намери...
На лов за тела бе тръгнала в нощта!
Сред всичките болнични стаи...
Твойта откри...
Не, няма да плача, любими - ще чакам!
Ще чакам и мене да вземе!
Да съм сама не желая! Обичам те, чакай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано не се е случило това което си написала.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...