Прощаване
741
0
1
Тук съм аз във болничната стая.
Държа те за ръка и чакам, чакам.
Чакам, но не искам ТЯ да идва,
защото сама ще остана в нощта.
Ти ме гледаш с очи съкрушени,
няма я живината в гласа ти...
Не, недей се предава, любими -
ТЯ е по-слаба от тебе, нали?!
Но... ти нямаш сили вече -
унасяш се, заспиваш.
ТЯ чука на вратата...
Смъртта те намери...
На лов за тела бе тръгнала в нощта!
Сред всичките болнични стаи...
Твойта откри...
Не, няма да плача, любими - ще чакам!
Ще чакам и мене да вземе!
Да съм сама не желая! Обичам те, чакай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Мирчева Всички права запазени
