Тук съм аз във болничната стая. Държа те за ръка и чакам, чакам. Чакам, но не искам ТЯ да идва, защото сама ще остана в нощта. Ти ме гледаш с очи съкрушени, няма я живината в гласа ти... Не, недей се предава, любими - ТЯ е по-слаба от тебе, нали?! Но... ти нямаш сили вече - унасяш се, заспиваш. ТЯ чука на вратата... Смъртта те намери... На лов за тела бе тръгнала в нощта! Сред всичките болнични стаи... Твойта откри... Не, няма да плача, любими - ще чакам! Ще чакам и мене да вземе! Да съм сама не желая! Обичам те, чакай!