Прощаване с мама
В слушалката звучеше с укор твоят глас:
"Ти пътя към дома забрави, синко!...
Да би успял поне за сетния ми час,
че тук оплаквам дните си саминка!...”
Пресякъл земното кълбо нашир и длъж
във битка с разстояния и време,
стоях сега пред теб – прошарен вече мъж –
дошъл последно сбогом да си вземе.
Стоях пред теб – смирен, виновен и унил...
Докоснах с устни бузата ти бледна,
за този миг най-скъпото бих заменил,
но ти защо ли странно ме погледна?
Прозрачните ти пръсти трепнаха едва,
прошепна със усилие огромно...
И, смаян, чух невероятните слова:
„Ти чий си, чедо, че не помня?...”
Защо не казах: „Аз съм, мамо – твоят син?” –
Езикът ми – проклет! – не се обърна!
А само плувнаха очите ми в сълзи,
нещастен, мълчаливо те прегърнах...
„Дали не иде вече... моето дете?” –
прошепнаха го тихо твойте устни.
След миг... замлъкна клетото сърце!
Въздъхна ти и... бавно се отпусна...
Това бе всичко. После – страшна тишина.
Разбрах, че вече няма да те има.
Прекрачваше в Отвъдното една душа,
а рана зейваше във мен неизлечима!
Години вече оттогава... В този стих
съм скътал много болка и тревога...
Ти, ако можеш, майчице, на мен прости!...
Но аз да си простя – до гроб не мога!...
© Роберт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за оценката на стиха и за съпричастието, Мария!...
-
Толкова истинско и болящо, Роби...
Мир на праха на майчицата ти! -
Благодаря, Роси!...
-
Покъртително тъжно,, истиснско и откровено
-
Благодаря, Албена!..
Приятна вечер!... -
Трябва да си простиш, Роберт, защото тя ти е простила и Бог ти е простил! Тези прекрасни, искрени, трогателни стихове изкупват напълно вината ти.
-
Добре дошъл на страницата ми, Маестро!...Радвам се, че те е докоснал този стих!...Успехи!...
-
Толкова сърцато и познато, изживяно и от мен самия!
-
Благодаря, Люси!...
-
Харесва ми
-
Благодаря, Роси!....
-
Силно въздействаща творба... Почитания!
-
Благодаря, Дияна!..Добре дошла на моята страница!...
-
ЗДРАВЕЙ ПОЕТЕ,
Това,че твоят герой,не намира време за родната си майка,в днешно време е често срещано явление!Стихотворение,запомнящо се,носещо тъгата,по невъзвратимото!
Стихотворение,което носи в себе си поука!Благодаря-от името на всички майки,които помнят!Успехи в творчеството!Аз пиша на детска тематика. -
Благодаря, Светла!...
-
Да, тук се мълчи!
-
Благодаря, Нина!..Добре дошла на страничката ми!...
-
Без думи съм!
-
Благодаря, Даниела!...
-
... !!!
-
Наташа, добре дошла на страничката ми!...
Латинка-Златна, благодаря и на теб за топлите думи!... -
Изживяно и истинско! Покъртителна изповед!
Поздравление! -
Трябва да си простиш, Роби! Твоята майчица и в Отвъдното те обича!
-
Така е, Силвия!..Благодаря!...
-
Изплакана творба...
-
Добре дошъл на страничката ми, Ицо!...
-
От два дни съм регистриран, чета това стихотворение поне за 10=ти път и всеки път рева като дете.
-
Благодаря!
-
Трогателно!!!
-
Радвам се, че те срещам и тук, Светла!
-
...
-
Василка, Йонка, Ани, благодаря, че поспряхте при мен!
-
!
-
хареса ми
-
Как да си простим?
"Дали не иде вече... моето дете? "
Парят думите -
Благодаря, Кери, Ренета, Сеси, Ваня, Таня и Ели! Желая много вдъхновение!
-
Изплакан стих! Дано се прочете от повече хора – ще докосне всяко сърце...
Почитания! -
*
-
Прекрасно, актуално, завладяващо !!! Адмирации !!!
-
Думите не стигат......
-
Болезнена следа оставят думите Ви!
-
Ще помълча тук!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Бъди благословен, Роби(Роберт)!