Роби (Роберт)
511 3486
21.10.2016 г., 7:48 ч.  

Прощаване с мама 

  Поезия » Друга
2578 20 43

В слушалката звучеше с укор твоят глас:
"Ти пътя към дома забрави, синко!...
Да би успял поне за сетния ми час,
че тук оплаквам дните си саминка!...”

Пресякъл земното кълбо нашир и длъж
във битка с разстояния и време,
стоях сега пред теб – прошарен вече мъж –
дошъл последно сбогом да си вземе.

Стоях пред теб – смирен, виновен и унил...
Докоснах с устни бузата ти бледна,
за този миг най-скъпото бих заменил,
но ти защо ли странно ме погледна?

Прозрачните ти пръсти трепнаха едва,
прошепна със усилие огромно...
И, смаян, чух невероятните слова:
„Ти чий си, чедо, че не помня?...”

Защо не казах: „Аз съм, мамо – твоят син?” –
Езикът ми – проклет! – не се обърна!
А само плувнаха очите ми в сълзи,
нещастен, мълчаливо те прегърнах...

„Дали не иде вече... моето дете?” –
прошепнаха го тихо твойте устни.
След миг... замлъкна клетото сърце!
Въздъхна ти и... бавно се отпусна...

Това бе всичко. После – страшна тишина.
Разбрах, че вече няма да те има.
Прекрачваше в Отвъдното една душа,
а рана зейваше във мен неизлечима!

Години вече оттогава... В този стих
съм скътал много болка и тревога...
Ти, ако можеш, майчице, на мен прости!...
Но аз да си простя – до гроб не мога!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??