13 февр. 2007 г., 14:31

"Простете ми..."

770 0 4
Простете ми за черните ми стихове,
за това, че носят толкова тъга,
за болката, която ви описах,
за самотата, простете за това.

             12.02.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъпото е, че аз срещнах тази любов и тя ме изостави...Десислав е това...
  • В тъгата, казват някои, се раждат рими,
    които всъщност са сълзите на душата...
    изплакани, изстрадани във нощи сини...
    не се кори, че мъката описва днес ръката!
    * * *
    Поздравче!
  • Наистина няма за какво да ти прощаваме.Светът е хаутична смесица от болка и мъртви мечти,няма нищо по-естествено от тъжната поезия.Огромна част и от моите стихове,както и всичко друго което пиша,са окъпани в подобна аура.
  • Не, няма за какво да ти прощаваме...
    Светът за теб сега е с чернобял нюанс.
    Ще стане ведър и песен даже ще запееш
    когато срещнеш любовта!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...