Feb 13, 2007, 2:31 PM

"Простете ми..."

  Poetry
767 0 4
Простете ми за черните ми стихове,
за това, че носят толкова тъга,
за болката, която ви описах,
за самотата, простете за това.

             12.02.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъпото е, че аз срещнах тази любов и тя ме изостави...Десислав е това...
  • В тъгата, казват някои, се раждат рими,
    които всъщност са сълзите на душата...
    изплакани, изстрадани във нощи сини...
    не се кори, че мъката описва днес ръката!
    * * *
    Поздравче!
  • Наистина няма за какво да ти прощаваме.Светът е хаутична смесица от болка и мъртви мечти,няма нищо по-естествено от тъжната поезия.Огромна част и от моите стихове,както и всичко друго което пиша,са окъпани в подобна аура.
  • Не, няма за какво да ти прощаваме...
    Светът за теб сега е с чернобял нюанс.
    Ще стане ведър и песен даже ще запееш
    когато срещнеш любовта!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...