milanoff (Ми Ки)
95 213
30 окт. 2009 г., 20:26

Простете, планини зелени! 

  Поэзия
535 0 6

                             по Бърнс

Простете планини зелени,
прощавай, роден край любим,
както по вас и вий по мене,
тъгувате... но ще се разделим.

Аз ще нахлупя стара шапка,
ще размъглите вий чела,
дъждец, сълзица, росна капка,
ще изсълзи, щом чуя вашето: - Ела!

Подухва тих ветрец зараска,
лястовиче стрелка в свода син,
а аз, надянал тъжна маска,
тръпна пак - вашият син един.

Кон чувам цвили, куче лае,
петел за трети път пропя,
орач се в здрача още мае,
на път към тучните поля.

Камбанен звън, на път ме кани,
прогонва страх, тъга и мрак
и свел глава пред вас, Балкани,
дочувам: - Хееей, върни се пак!

 

© Ми Ки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет Борко и Ирена!
    )

  • Хубаво е постоянно да се чува зовът на планината!
    Дано всеки отива с чисти помисли при нея!
  • Мая,
    Права си!

    Тук има една стара дума "зараска"
    означава "рано", "утре", "отзарана" ...
    научих я за първи път във влака Москва-София(1974-75) ...
    разговаряки с едни българи от село Паркани в Молдова - чисто българско село означаващо "Парка на Ана" избягали от робията и кланетата по турско. Но пазещи своята самобитност и език. Език замръзнал от преди 200 години.
    Това е друга сага.
    Много обичам да ме питат,
    Мая!

    Поздрав Мачибо!!!! и Благодаря!
  • защото, SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА), когато не знам нещо - питам. а тази дума ми е неизвестна. ако на теб е позната, моля - разясни я.
  • Не знам Изречена защо с въпрос, но в мен определено събуди носталгичен спомен, нещо ме върна към старото, хубавото, простичкото, но безвъзвратно отминало обикновено ежедневие, осмислено единствено от труд и нормални човешки житейски емоции и взаимоотношения
  • зараска?
Предложения
: ??:??