Простете, планини зелени!
по Бърнс
Простете планини зелени,
прощавай, роден край любим,
както по вас и вий по мене,
тъгувате... но ще се разделим.
Аз ще нахлупя стара шапка,
ще размъглите вий чела,
дъждец, сълзица, росна капка,
ще изсълзи, щом чуя вашето: - Ела!
Подухва тих ветрец зараска,
лястовиче стрелка в свода син,
а аз, надянал тъжна маска,
тръпна пак - вашият син един.
Кон чувам цвили, куче лае,
петел за трети път пропя,
орач се в здрача още мае,
на път към тучните поля.
Камбанен звън, на път ме кани,
прогонва страх, тъга и мрак
и свел глава пред вас, Балкани,
дочувам: - Хееей, върни се пак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ми Ки Все права защищены
)
