23 авг. 2006 г., 00:09

Прости 

  Поэзия
544 0 3

Любовта ти имах я - не крия.

Сякаш беше тя една прекрасна магия.

Но настапи новият ден, когато без да искам

Те отдалечих от мен.

Заплака ти с пронизващи сълзи

Но аз не исках да става така - прости...

Сякаш нещо в теб бавничко умира,

А един глас силно в мен напира.

И не мога да скрия колко те обичам,

Дори понякога аз да го отричам.

Разбра какво ти причинах аз и заплака още повече... тихичко в захлас...

Изтри сълзите си и ме прегарна

Но нещо в душата ми се преобарна

Целуна ме тъй прекрасно както преди...

Аз ти казах: ”Моля те, прости!”

Една гореща следа в мен остави,

Но после си трагна, после ме забрави...

© Теодора Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??