Прости
Любовта ти имах я - не крия.
Сякаш беше тя една прекрасна магия.
Но настапи новият ден, когато без да искам
Те отдалечих от мен.
Заплака ти с пронизващи сълзи
Но аз не исках да става така - прости...
Сякаш нещо в теб бавничко умира,
А един глас силно в мен напира.
И не мога да скрия колко те обичам,
Дори понякога аз да го отричам.
Разбра какво ти причинах аз и заплака още повече... тихичко в захлас...
Изтри сълзите си и ме прегарна
Но нещо в душата ми се преобарна
Целуна ме тъй прекрасно както преди...
Аз ти казах: ”Моля те, прости!”
Една гореща следа в мен остави,
Но после си трагна, после ме забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петкова Всички права запазени
