Прости ми!!!
Моля те, прости ми обич моя,
да си простя аэ нямам воля!
И знай, че болката зловеща
ще усещам аз при всяка среща.
Доверието ти завинаги загубих
и любовта ни искрена погубих -
удави се във кървавата рана,
зееща в сърцето като яма...
Времето да върна нямам сили
за да поправя грешките си мили,
да пресуша солените реки
от безбройните изплакани сълзи.
Какво съм мислела тогава,
в деня на коварната измяна...
не бих могла да си простя,
че любовта захвърлих в пустоща!
Едничката ми подкрепа беше ти,
в нозете ми звездите ти свали,
сърцето си любящо ми дари
и всичките надежди и мечти!
А аз стъпках ги на прах,
погуби ги ужасният ми грях...
Сега пред теб сълзи горчиви лея,
но за прошка да те моля аз не смея.
Всичко аз на теб дължа,
а за обичта ти отплатих се със лъжа,
на всичко свято гръб обърнах,
на вярността с измяна ти отвърнах.
И очите си от мъка да изплача,
и сред огньовете на ада да се влача,
и сърцето си с кама да пробода
пак не ще си върна любовта!
Тъй силно за смъртта копнея -
без тебе аз не мога да живея!
Предпочитам млада да умра,
отколкото да остарея в самота!
В сърцето ще запазя любовта,
ще си спомням за нея със тъга...
и всяка нощ на Бога ще се моля
да намериш щастието ОБИЧ МОЯ!!!
06.2006 год.
да си простя аэ нямам воля!
И знай, че болката зловеща
ще усещам аз при всяка среща.
Доверието ти завинаги загубих
и любовта ни искрена погубих -
удави се във кървавата рана,
зееща в сърцето като яма...
Времето да върна нямам сили
за да поправя грешките си мили,
да пресуша солените реки
от безбройните изплакани сълзи.
Какво съм мислела тогава,
в деня на коварната измяна...
не бих могла да си простя,
че любовта захвърлих в пустоща!
Едничката ми подкрепа беше ти,
в нозете ми звездите ти свали,
сърцето си любящо ми дари
и всичките надежди и мечти!
А аз стъпках ги на прах,
погуби ги ужасният ми грях...
Сега пред теб сълзи горчиви лея,
но за прошка да те моля аз не смея.
Всичко аз на теб дължа,
а за обичта ти отплатих се със лъжа,
на всичко свято гръб обърнах,
на вярността с измяна ти отвърнах.
И очите си от мъка да изплача,
и сред огньовете на ада да се влача,
и сърцето си с кама да пробода
пак не ще си върна любовта!
Тъй силно за смъртта копнея -
без тебе аз не мога да живея!
Предпочитам млада да умра,
отколкото да остарея в самота!
В сърцето ще запазя любовта,
ще си спомням за нея със тъга...
и всяка нощ на Бога ще се моля
да намериш щастието ОБИЧ МОЯ!!!
06.2006 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Павозова Все права защищены
