Моля те, прости ми обич моя,
да си простя аэ нямам воля!
И знай, че болката зловеща
ще усещам аз при всяка среща.

Доверието ти завинаги загубих
и любовта ни искрена погубих -
удави се във кървавата рана,
зееща в сърцето като яма...

Времето да върна нямам сили
за да поправя грешките си мили,
да пресуша солените реки
от безбройните изплакани сълзи.

Какво съм мислела тогава,
в деня на коварната измяна...
не бих могла да си простя,
че любовта захвърлих в пустоща!

Едничката ми подкрепа беше ти,
в нозете ми звездите ти свали,
сърцето си любящо ми дари
и всичките надежди и мечти!

А аз стъпках ги на прах,
погуби ги ужасният ми грях...
Сега пред теб сълзи горчиви лея,
но за прошка да те моля аз не смея.

Всичко аз на теб дължа,
а за обичта ти отплатих се със лъжа,
на всичко свято гръб обърнах,
на вярността с измяна ти отвърнах.

И очите си от мъка да изплача,
и сред огньовете на ада да се влача,
и сърцето си с кама да пробода
пак не ще си върна любовта!

Тъй силно за смъртта копнея -
без тебе аз не мога да живея!
Предпочитам млада да умра,
отколкото да остарея в самота!

В сърцето ще запазя любовта,
ще си спомням за нея със тъга...
и всяка нощ на Бога ще се моля
да намериш щастието ОБИЧ МОЯ!!!

06.2006 год.