Прости ми!!!
Моля те, прости ми обич моя,
да си простя аэ нямам воля!
И знай, че болката зловеща
ще усещам аз при всяка среща.
Доверието ти завинаги загубих
и любовта ни искрена погубих -
удави се във кървавата рана,
зееща в сърцето като яма...
Времето да върна нямам сили
за да поправя грешките си мили,
да пресуша солените реки
от безбройните изплакани сълзи.
Какво съм мислела тогава,
в деня на коварната измяна...
не бих могла да си простя,
че любовта захвърлих в пустоща!
Едничката ми подкрепа беше ти,
в нозете ми звездите ти свали,
сърцето си любящо ми дари
и всичките надежди и мечти!
А аз стъпках ги на прах,
погуби ги ужасният ми грях...
Сега пред теб сълзи горчиви лея,
но за прошка да те моля аз не смея.
Всичко аз на теб дължа,
а за обичта ти отплатих се със лъжа,
на всичко свято гръб обърнах,
на вярността с измяна ти отвърнах.
И очите си от мъка да изплача,
и сред огньовете на ада да се влача,
и сърцето си с кама да пробода
пак не ще си върна любовта!
Тъй силно за смъртта копнея -
без тебе аз не мога да живея!
Предпочитам млада да умра,
отколкото да остарея в самота!
В сърцето ще запазя любовта,
ще си спомням за нея със тъга...
и всяка нощ на Бога ще се моля
да намериш щастието ОБИЧ МОЯ!!!
06.2006 год.
да си простя аэ нямам воля!
И знай, че болката зловеща
ще усещам аз при всяка среща.
Доверието ти завинаги загубих
и любовта ни искрена погубих -
удави се във кървавата рана,
зееща в сърцето като яма...
Времето да върна нямам сили
за да поправя грешките си мили,
да пресуша солените реки
от безбройните изплакани сълзи.
Какво съм мислела тогава,
в деня на коварната измяна...
не бих могла да си простя,
че любовта захвърлих в пустоща!
Едничката ми подкрепа беше ти,
в нозете ми звездите ти свали,
сърцето си любящо ми дари
и всичките надежди и мечти!
А аз стъпках ги на прах,
погуби ги ужасният ми грях...
Сега пред теб сълзи горчиви лея,
но за прошка да те моля аз не смея.
Всичко аз на теб дължа,
а за обичта ти отплатих се със лъжа,
на всичко свято гръб обърнах,
на вярността с измяна ти отвърнах.
И очите си от мъка да изплача,
и сред огньовете на ада да се влача,
и сърцето си с кама да пробода
пак не ще си върна любовта!
Тъй силно за смъртта копнея -
без тебе аз не мога да живея!
Предпочитам млада да умра,
отколкото да остарея в самота!
В сърцето ще запазя любовта,
ще си спомням за нея със тъга...
и всяка нощ на Бога ще се моля
да намериш щастието ОБИЧ МОЯ!!!
06.2006 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павозова Всички права запазени
