27 янв. 2007 г., 01:51

Прости ми

821 0 6
Прости ми, че те лъгах, но не мога
да те обичам както онзи - другия.
Отдавна исках да му кажа сбогом
и плаках за мечтите си погубени.

Обичам го от толкова години,
макар че няма да се видим вече.
Не искам да си тъжен и обиден,
защото тази обич е обречена.

Обичам спомена красив, но прашен,
поизбледнял от сълзи и мълчания.
Не съм обезсърчена и уплашена -
обърнах гръб на нямото страдание.

Опитвам се отново да живея,
отново да се влюбвам и да вярвам.
Не искам младостта си да пилея
в самотно и безсмислено очакване.

Ще трябва да простиш и да забравиш.
От спомена недей да ме ревнуваш.
Усмивката си днес ти подарявам
и устните - отдавна нецелувани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...