Прости ми
да те обичам както онзи - другия.
Отдавна исках да му кажа сбогом
и плаках за мечтите си погубени.
Обичам го от толкова години,
макар че няма да се видим вече.
Не искам да си тъжен и обиден,
защото тази обич е обречена.
Обичам спомена красив, но прашен,
поизбледнял от сълзи и мълчания.
Не съм обезсърчена и уплашена -
обърнах гръб на нямото страдание.
Опитвам се отново да живея,
отново да се влюбвам и да вярвам.
Не искам младостта си да пилея
в самотно и безсмислено очакване.
Ще трябва да простиш и да забравиш.
От спомена недей да ме ревнуваш.
Усмивката си днес ти подарявам
и устните - отдавна нецелувани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
