Jan 27, 2007, 1:51 AM

Прости ми

  Poetry
817 0 6
Прости ми, че те лъгах, но не мога
да те обичам както онзи - другия.
Отдавна исках да му кажа сбогом
и плаках за мечтите си погубени.

Обичам го от толкова години,
макар че няма да се видим вече.
Не искам да си тъжен и обиден,
защото тази обич е обречена.

Обичам спомена красив, но прашен,
поизбледнял от сълзи и мълчания.
Не съм обезсърчена и уплашена -
обърнах гръб на нямото страдание.

Опитвам се отново да живея,
отново да се влюбвам и да вярвам.
Не искам младостта си да пилея
в самотно и безсмислено очакване.

Ще трябва да простиш и да забравиш.
От спомена недей да ме ревнуваш.
Усмивката си днес ти подарявам
и устните - отдавна нецелувани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...